27 jun 2009, 15:25

Пак вали 

  Poesía » Otra
491 0 0
Дъждът отмива пак
от тебе и от мене прах,
охлюви пълзят в нощта,
край мен се хлъзга пустошта.
Вятърът свисти отвред,
сякаш роми свирят на тромпет,
прилепът лети с крила,
що носят (тиха) приказна мъгла.
Гърмът отеква наранен,
от свойта сила вечна запленен;
роден съм сякаш като него,
от брак между земята и небето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??