28 oct 2007, 9:27

Пак за любовта 

  Poesía » De amor
758 0 13
Недей да плачеш, момина сълза,
повярвай на повярвалите в любовта!

Как стъпка по стъпка идва при теб!
И блести с най-яркия цъфтеж!
Как хубава е денем!
Утоляваща е нощем!
Облечена е като просякиня
или най-фина графиня!
Със свежест и цвят на лилия,
тя е неоспорим шедьовър,
най-прекрасният маньовър!
Не позволява да я забравят за миг,
гняв я гризе, но това е неин трик!
В незнаен ден и час,
я донася гълъб за вас!
 По-силна от смъртта, всесилна!
Домът й в безкрая се е  ширнал!

Ние стискаме здраво в дланта си,
любовта... за да не я разпилеем в длъжта!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??