П А Л И Ч Е
Мисълта ми смутена -
ме кара да стена.
Болка остра ме пропива,
надежда малка ме опива.
Нужна ми е вяра,
но вяра - без мяра.
Откъде се промъкна,
огънче, кой ли те стъкна!?
Дребно, но силно светличе,
драсна в пламък паличе.
Блесна душа загрубяла,
запламтя вяра прегоряла!
Надеждата моя е тука,
не ще я търся наслука,
че туй силно паличе
в гърди ми пърха кат птиче!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados