Слънцето със своята палитра смело нарисува на носа ми розов ден-нечакан, неопитван. Аз танцувам в цветните му гами. Иска ми се пролетната тръпка във случайни цветове да завибрира и да води танцувалната ми стъпка, но защо сега - едва сега разбирам - не светлика на небето ме докосва и чертае по сърцето диаграми, а копнежът да те видя просто...
... генерира на импулси мисълта ми...
Ъ-ъ-ъ, това с диаграмите беше подвеждащо...
Настроениет в стиха ти - също...
Дано някой го продължи по-човешки...
Много ми е тангиращ до собствените състояния твоя стих. Малко съм позакъсняла с прочита, но него това не го интересува. Той си е опазил заряда...
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.