ПАМЕТ

21 feb 2006, 13:11

Poesía

764 0 3

ПАМЕТ

На д-р Тота Венкова,
първата жена - лекар

Мисля си понякога за тях –

хората от минало далечно.

Безличните превръщат се във прах,

Останалите в нас живеят вечно.

* * *

Човешката памет е жива за тези,

които раздавали себе си.

Тяхното име в забрава не чезне

и ни е близко някак си.

Някога търсим в тях упование -

те ни го дават през времето.

Търсим надежда, мъдрост и знание,

търсим на вярата семето.

И се гордеем, че ги е имало,

свята е тяхната памет.

С тях е богато нашето минало.

Те са ни факел и знаме.

Те заслужават тази награда –

заради тях да ни има.

Вечна да бъде тяхната слава,

а святостта им – неотменима.

2006 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

WierdTheory (Александър Христов)

2006-04-11T14:15:23+03:00

"Първата жена лекар" Дали някой от хората, които са чели това твое стихотворение наистина са се сетили какво имаш предвид? Е, надявам се, че моето предположение е правилно. Ще се усмеля да те цитирам, с думите на възрастна дама, с тъжно празен сак: "Пиши и се не бой!"
mili_bg (Милена Христова)

2006-02-22T09:42:32+02:00

Хареса ми посланието и идеята!Днес рядко се сещаме за такива хора от миналото.В твой стил-оригинално и ефектно!Поздравления!
Dimi (Дими Фильова)

2006-02-21T19:35:59+02:00

Звучи като преклонение, но някак топло и близко. Харесвам твоите силно звучащи думи!