2 jun 2007, 10:32  

Памет 

  Poesía
813 0 4
Приседнах до брега на паметта
и страстно ослепи ме залеза.
Безброй звезди във мократа трева.
Понесох се сама над твойте бездни.
Едно момче рисуваше момиче...
С усърдие извайваше контурите добри.
А сенките в целувката се скриха
на луната и подплашените птици.
Единствен длани ми подаде мрака
и тръгнахме към яростната зима.
Дали ще се завърна... Няма!
Не всяка клетва вече е измама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??