Единственият паметник на нашето време
е дупката в асфалта, неособено дълбока –
колкото да се спънем, докато дремем,
без сънят да поеме в друга посока.
Сив, нагорещен и мръсен, непотребен,
асфалтът прониква в кръвта на потока –
унесен, ленив, невярващ, враждебен.
При отчета кафето е липсваща стока.
© Kiddo Todos los derechos reservados