1 dic 2007, 9:15

Пандорени кутии 

  Poesía
509 0 20

                                                                       На Кити, дето ме накара да си разро-                                                                        вя кутиите! С много обич!  

 

Изкарах спомените. Бях от себе си ги скрила.

Позабърсах ги, подредих ги във албум.

Тук се смях, там поплаках

и над много думи умувах.

 

А трепетите на сърцето де да сложа?!

Те, подпоясните, сами си отлетяха...

Но трепетите на сърцето не стихнаха

и пак във миг прекрасен оживяха.

 

И звънна смях, такъв един лъчист

и гъста топлина обля ме.

Обагри бузите, косите, веждите, очите...

И надежда пак споходи ме в захлас...

 

                                                                            И Кити, представи си, Пандора ми се зъбе-                                                                           ше от всяка една кутия:) Ама и аз й се озъбих!

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??