20 feb 2009, 21:52

Парадокс 

  Poesía » Filosófica
834 0 0
 

Моят смях ме наранява,

а сълзите ме лекуват.

Шумната тълпа ме пие,

самотата ме изпълва.

От заблуди се смразявам,

разкаянието ме разтапя.

В немощ сили ще намеря,

ако скърша гордостта си.

© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??