Какъв живот, каква идилия?
Вместо шведска маса – шведски насилия.
Какво развитие, каква Европа?
Все ни затягат, а нещо хлопа.

Няма средства за пенсионерите,
дори не можем да си сменим Премиера.
Винаги си избираме такива депутати,
които си вдигат сами заплатите.

Вместо паркове, си имаме поляни,
заводите ни – за скраб разпиляни,
ала народът ни с вяра си ляга
(нищо че младежта му избяга).

Какво пък, модерни са бежанците.
(Европейски са за тях парите).
Една вяра, а два синода.
Може и още, ако си плаща народа.

И колко още парадокса има!
Може да се напише "Парадоксална книга".
Животът като яхния вече загаря,
но пак парадокс – само в България!