14 jul 2009, 0:28

Парадоксът на нашето време... 

  Poesía » Civil
659 1 5

 

Всеки търси да отнеме,

нещичко от другия да вземе.

Гледай тук двамина -

кражба правят във комбина.

Там една жена с 20 пръстена от злато,

търсеща монети във хазартно блато.

А мъжът й безхаберен,

никак не е верен…

Денем, нощем се напива,

в гърлото си зло налива!

Майка мъничко дете налага,

грозни думи във шамарите си слага.

Две деца убиват котка -

не намирате ли тука дяволската нотка?

Ах, това да беше само…

Във прозрението -

 пак не виждам братско рамо!

Парадоксът на нашето време - това е!

Но защо да говоря - кой ли се кае?!

Питате защо няма радост и здраве?

Защото такъв нашият нрав е!

***

Иди пред огледалото, ако ти стиска

и погледни как дяволът във теб се киска!

Душите ни на всички - станали са на огризки!

Няма мили, няма близки…

Има само мисли низки!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е И относно огледалото,нали казват,че е прозорец към отвъдното... хареса ми! Поздрави! А душата ти е ангел
  • Има и други прозрения, Симона...
    Тъжни мисли - но са истинни!Поздрави!
  • Симона, моля те, наистина посмени огледалото. Поне три педи над калта, моля те! Нищо, че всички сме от кал, Господи! И в душата, и в стиховете повече слънце ти желая!
  • тъжно ми стана...
    но защо ли, в душата ми остана усещане за ангел...
  • Мило момиче, вземи си друго огледало,
    може пък да видиш ангел?
Propuestas
: ??:??