Парцалена кукла

28 abr 2013, 10:57

Poesía » Civil

567 0 0

Парцалена кукла на пода лежи.

Парцаленото ù сърце кърви.

Парцалена кукла, била в лоши ръце,

гледа с изумрудени очи твойто лице.

А ти? Ти просто мълчиш.

Нейният вопъл в главата ти кънти.

Ти знаеш чии са тия ръце.

Ти знаеш кой нарани това нежно сърце.

Ти знаеш: утре, вместо нея ще лежиш на пода...

Да разбера мълчанието ти не мога!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.