Болестта ми е тежка и смъртоносна -
леденостудена ме превръща във труп,
а няма лекарство по-малко опасно
от чувството да си близо до мен.
Цели нощи се скитам по пътеки безкрайни,
но все бъркам пътя към теб.
А парченце луна зад облаци скрито
ме заблуждава, че ти чакаш мен...
... някъде там; че при теб е луната,
чието парченце взех си със мен
и болестта ми убийствено кръвожадна
изсмукваш от вените ми с всяка крачка към теб...
Вдъхновява:
"Фазата на луната
на 17 октомври 2009 събота
е намаляващ полумесец
Луната е стара (намаляваща)
с осветеност на диска 1%"
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados