Заслужавам ли частичен покой,
дълъг сън, който да ме прероди,
поне убежище от парещия зной
или моят пасианс да се подреди.
За кратко да не ме разпокъсват
мислите, граничещи с гробище.
И чудесата в мен да възкръсват,
да забравя грешното становище.
Себе си къде мога да захвърля?
Ще видя ли там нова причина?
За кого си заслужава да опърля
своята душа с огнената лавина?