Парещи сълзи се стичат по лицето от лъжи.
Отлетели спомени нахлуват и боли.
Всичко покрай мен минава като в сън.
Очаквах да съм нещо, а всъщност не съм.
Душата ми обвита е от самота.
Нима това предлага любовта?
Получих аз най-тежката награда,
разбито и изпепелено, сърцето ми да страда.
Всичко ще отмине, знам това.
На всеки ъгъл чака любовта.
Ще намеря сили аз да я прeгърна.
Нова страница в живота ще обърна!
© Йорданка Василева Todos los derechos reservados