До кога ще вървим без път и посока,
за да стигнем до себе си или нашето аз?
Открих се във тебе - живях и летях -
живота споделяхме... Щастлива ли бях?
Какво не достига за зрънцето щастие -
все питам морето, а то -
мълчаливо ме гали със плисък...
брега е достигнало...навярно щастливо е.
Поглед отправям към птицата бяла -
гларус самотен над мене кръжи.
Отново те търся теб, моето щастие -
случайно обърнах се бързо назад. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse