Не си щастлива ти, не си, не си.
А щом е тъй, вината ми е двойна:
това, че своя дух не извисих,
че в теб отгледах птица неспокойна.
А ти в какво намери смисъл висш:
в една ненужна вярност, дето още
трепти като захвърлен тото фиш
из храма на самотните ти нощи.
И нямам власт над спомените, щом
на любовта под вечната секвоя
превърнах в тъмна крепост този дом,
и в патерици, виж... крилете твои. ...