Да сричам римите си мога
и мога да ги изкрещя,
но глухият е глух, за Бога
и тих за него е света.
Вселена исках да покажа,
галактика от светове,
но май говоря на прокажен
в атол заточен, сред море.
Реших да пиша на хартия.
Така поне ще прочете,
но сляп оказа се горкия.
А аз пък... неразбран поет.
© Хухавел Кайлъшки Todos los derechos reservados
но глухият е глух, за Бога-
и тих за него е света.
Прекрасно . С обич.