Вървим сега един до друг,
а раменете ни тежат.
Не сме съпруга и съпруг,
а в длани пръстите лежат.
Вървим, мълчим сега по път,
а думите напират в нас.
Душите ни в затворен кът
мълчат и са си пълен пас.
Сърцата ни се търсят - знам,
но не намират още път.
Изпитваме и малко срам...
Стоиме пред любовен съд.
И ни сме близо, ни - далеч.
А трудно е да разберем.
Но без любовната ни реч
къде по пътя си ще спрем?
И любовта ни е във пат.
За двамата ни няма ход.
Че аз за теб съм непознат
и ти със мене нямаш лот.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Желая ти хубава събота и неделя!Поздрави!!!!!