Паякът плете свойте тънки мрежи,
а ние, хората, изгаряме от копнежи,
кой със кого, кога и къде,
кой на кого сърцето ще окраде.

Хората слепи сме, глухи и неми,
мислим си само за наште проблеми,
искаме само ние да сме добре,
а другите - куче да ги яде!

Наивни и слепи - какви сме глупаци,
сякаш на очите сме си сложили капаци,
вървим през живота, а за нас е жалко
да не видим милото паяче малко...

Изящни плетки плете и преплита,
и паяжината своя спокойно оплита,
не бърза за никъде, наслаждава се на мига
да бъде самотно, обзето от тъга...