16 dic 2017, 1:31

Паячето, мрежата плете 

  Poesía
404 0 2
Целувам вечер българското знаме
и снимката на моето дете.
На ум пресмятам колко ми остава,
а паячето, мрежата плете.
Пускам филм да хапе тишината.
Екранът, ми напомня за море
и пак повтарям своето пресмятане,
а паячето, мрежата плете.
В броенето, аз никога не бъркам.
Ето - стана време за спане,
очите щом започвам да си търкам,
а паячето, мрежата плете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??