Добър вечер! Протяжно вали.
И в гнездата си мокри заспаха,
птиците и насън ги боли,
че прокапа бездомната стряха.
Добър вечер! Ще седна навън.
Тук на прага, суша си косите,
ще съм тиха, по-тиха от сън.
Чуй, как плачат безмълвно тревите.
Лека нощ!Тази синя луна,
от душата ми прави вретено.
И изприда любов и вина.
Паяжинка напомня за мене...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Та викаш Once in a blue moon... ама като те хване...!