Каквото до днес премислихме - нека бъде забравено!
Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...
Гръб да обърнем на всичко,
което прибързано казахме,
а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли!
Като разлепени афиши - нека тръгнем нанякъде,
наметнати с мъгливите шалове на мировата си скръб!
И когато в калта на светите спомени
задъхан запрати ни вятърът -
да видим, че старата кукла на детството
трие сълзи и плаче за сън...
Но стига с това самолюбие, сгрято от въглен на прежни овации! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse