Щом синовете пораснат,
майките тайно скърбят.
Думите, диви потайници,
крият се, сякаш са грях.
Скърцат сърцата отмерено,
плачат горчиво, болят.
А във очи кехлибарени
сълзи кристални блестят.
Прагът детето прекрачило,
пътя поема само,
във хоризонта вторачило
погледа - зов за добро.
Сплели ръцете молитвено
майките горко шептят.
"Чедо ти мое, обичано,
твой да е целия свят!
Нека те водят в съдбата ти
ярки лъчи светлина.
За да пребъдат делата ти,
сине, пази любовта!"
© Таня Мезева Todos los derechos reservados