Пази се от Любовта,
защото пари.
Пази се от нея,
защото гори.
Тя не пита,
а идва и никой не чака.
Грабва ти сърцето и отлита.
А ти оставаш сгушена в ъгъла
с мокро лице и питаш: "Защо?"
Но никой не ти отговаря.
Само нощта заглушава песента на морето,
а тихият хор на листата отвън бавно заглъхва.
И ти отново питаш: „Защо?",
но все още отговор няма.
Стоиш сама и се молиш тя никога вече да не дойде,
ако пак ще те боли така...
© Криси Todos los derechos reservados