Пази Сърцето, то е Тайна Градина
Пази Сърцето то е Тайна градина
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха –
плячкосваха, без да подбират
Имане, заровено в Тайни градини.
Гледах стадата Мечти да измират и
се ломяха Надежди от ствол „на години”.
Целувах ги бърже – за сбогом,
с гореща въздишка лудо ги палих.
Оръжие нямах – само езеро сълзи
и като Кочо – в тях ги издавих…
Стволът - напролет се „кърпи”
Езерото - лятос пресъхва. До „кости”!
не намерих (след толкова смърти!)
една църква, в която с Бог да си простим….
Р. Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Рени,
ти можеш
затвори порти
пали и убивай
алчни кохорти.
За Кочо спомена
нека
жената,децата
десницата мъжка
кръвта невинна пролята
Бог да ги прости. -
А твоите коментари ме трогват дълбоко, защото ИМАШ Сърце, Нинче!
-
Изпепеляващо....изстрадало, дълбоко разтърсващо....Винаги стиховете ти бъркат дълбоко в душите!
-
Васе, Ели, благодаря ви!
-
Доверчивото и добро сърце често става жертва на похитители...
Приветствам посланието, изразено още в заглавието на стиха.
Мъдро е, Рени! -
Браво!
-
Благодаря ви за тъй топлите думи към творчеството ми, Люси, Хари, Марго, Албенче, Иржи, Силве, Младене, Роби, Влад, Еси! Любо мерси за "любими!
-
Пак ми хареса, Рени! И съм напълно съгласна - финалът е изключителен!!!
-
Дълбок, изстрадан, емоционален стих с елементи на равносметка!...
Поздравления, Рени!... -
Силен и справедлив финал. Ще го запомня:
"не намерих (след толкова смърти!)
една църква, в която с Бог да си простим…."
Поздравявам те, Рени! -
Изключително ми хареса! Браво, Рени!
-
Мечтите са голям стимул в живота ни,Ренета и когато ги губим е тъжно,сякаш се откъсва нещо от нас...Добре,че само сълзи роним,а не търсим виновен...Но надеждата никога да не я губим и даваме!!
-
Силно изстрадан стих, Рени!... Да, добрите сърца нямат оръжие, не отвръщат на злото със зло... Поздравявам те и те прегръщам!И поставям в любими.
-
Боже, Рени! Толкова силна емоция!
-
Много хубаво!
-
Много силно въздействащ стих . И тъжен. Всички се прощаваме с доста мечти, но пък е хубаво, че сме ги имали. Понякога човек изживява мечтите почти като реалност... Дано само ги имаме до края на дните си и да останат късчета цъфнала градина в сърцата! Браво Рени , караш човек малко равносметка да си направи🌻🌺💐
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и днеска без рима
тази Тайна градина... Благодаря, Гавраиле!