29 abr 2014, 19:37

Педя човек - лакет коса 

  Poesía
820 0 13

Уж съм педя човече и лакет коса,
уж с торбата ми с приказки вечно ме мяркат -
как така не можах да намеря една,
да е моята и да ми бъде по мярка?

На Червената шапчица – мразя цвета.
За Рапунцел – ми иде въздлъжка в косата.
Пепеляшка ми пасваше точно в крака,
но от дворцови клюки ми бръмна главата.
Като Спяща красавица пробвах да спя
и да чакам целувка от принца с години -
уморих се да дремя и все да лежа
(от лежане се ставало цялата синя.)

За последното може да имам вина -
неразумно бях пъхнала грахче в дюшека.
Като смесваш две приказки става еднаа...
Бъркотия! - Не можеш оправи довека.
И кибрити продавах – не ми провървя.
И за братята-лебеди плетох коприва.
И красавица бях, та изплаших звера
(огледалцето още ме гледа накриво...)

Най-добре ще е пак да нарамвам торба.
Де-що приказка имаше – всички пребродих.
Аз съм педя човечето с лакет коса -
тази приказка, вярвам, че най си ми ходи.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??