yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
29 mar 2010, 23:45

Пейнтбол виртуален 

  Poesía
685 0 18

Театър без жестове (водевилно безгласен),

където се лутат някакви думи.

Целуват се, кискат се, хапят се злобно,

разливат помии (пейнтбол виртуален).

Актьорите – с маска на овчицата Доли,

(клонирана не от съдбата).

Играят си на герои, а в душите им –

мишчици гризанки (треперещи от съдбата).

Играят на силни, велики и Божи пастири,

напират да станат кумири,

на сцената да умрат

(извън нея кой ще ги забележи).

Какъв зловещ всекидневен ад -

да бъдеш не този, който си...

Сюжетът стар, героите познати,
тя, сцената е само малко по-различна,
и на нея - нарисуван Рай,
към който ги притегля земното привличане.

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Весела, взела си ми "думите" с това пояснение... Никой не е запомнен... и нищо няма да е както преди!
  • !
    Поздрав!
  • Даааааа....
  • Да кажем, че мисля по абсолютно същия начин. Но не бих могла да го напиша по този начин! Поздрав, Весела! Много харесах!
  • Ти си!
  • Всяка прилика със "Съмнително лице"/Нушич/ не е случайна!Ехо от сценариста,режисьора и главния герой - ДС!
  • Истинен стих!
  • Силен стих!
    Разпозналите се, да не се обиждат!
    Всички сме на сцената живот!
  • Това е ЖИВОТЪТ!Не очаквай друго!Мишчици - гризанки ...поне плъхове да бяха...
  • Остри и находчиви поетични обобщения. Права си, поезията не е документалистика.Wali./Виолета Томова/
  • Това е стара игра Веси, и май не е само виртуална...
    Голямо БРАВО!
  • Загадъчен стих, чувства се един протест в него, но в същност, това е живота и да го критикуваме, той си върви!
    Животът е вековна каменна, сива арена,
    напоена с тонове невинно пролята кръв.
    Пропукани, покрити с мъх стените й стенат
    и легенди страшни безмълвно шептят.

    Отекват предсмъртни викове на гладоатори.
    Човекът е убивал, за да не бъде убит.
    Още звънтят доспехите тежки, метални,
    в които бедните са загивали... като светци.

    Стъпалата на трибуните, полусъборени,
    помнят и пазят мириса на пот и парфюм.
    Вятърът разнася по света тъжните спомени,
    а снегът ги покрива, спокойни да спят.

    Арената е с други гладиатори в наши дни
    и от трибуните пак лъха на пот и парфюм.
    Човекът убива не само за да не бъде убит.
    Пари и властолюбие ограбават неговият ум!

    ... И все още хиляди Хора умират...
    ....като светци....




  • Но пък ти си си Ти, Весела...!
    И в Рая никой не иска да е дори на първия ред... всички с взор в сцената...!
  • "Театър без жестове (водевилно безгласен),
    където се лутат някакви думи."

    "Какъв зловещ всекидневен ад -
    да бъдеш не този, който си..."


  • Словоизразителен водевил!
    Пак си се развихрила, по торнадовски!
    Ама не всеки го умее тоя занаят! За него просто трябва и капка талант, а ти го имаш, определено!
    п.п. Опс... (за коментара ти)
  • Всяка прилика с действителни лица е случайна!
Propuestas
: ??:??