28 dic 2008, 8:47

Пентаграм 

  Poesía
723 0 0
Магнит, лъчи, и без посока,
въртележка, в кръг със край.
Кръв, смърт, борба жестока,
ад вътре във главата, долу – рай.
Тежки стъпки, но без шум,
налитат сочно като портокал.
Следи оставят в грешния ми ум,
що толкова се лутал и въртял.
Посоката – като греха Христов,
неуловима, но присъства чисто.
Тя бе сила, болка и покров,
но изпарена като тиха мисъл. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аура Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??