12 ene 2013, 14:34

Пентакли 

  Poesía » Otra
481 0 7

Пентакли

................................

 

Затворени в себичния си земен път

тежат връз себе си като проклятия.

Осъдени да имат корен грапав, твърд,

отпиват соковете на вековни съзаклятия.

 

Завързват с ветровете на промените любов

и жънат плодовете на безумната си обич.

Мечтаят да летят. Да видят и да чуят Бог,

а после ако може и съвсем да го забравят.

 

http://www.youtube.com/watch?v=GWqhwGVphoQ

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??