5 jun 2006, 7:32

Пепел 

  Poesía
1309 1 5

Искам да заплача,
но вече няма сълзи,
има само пепел,
от загубени мечти...

Усмивката вехне,
красотата умира, 
зад сълзи от пепел
се скрива...

Душа в пепелта,
мята се ранена,
последен зов,
да бъде възродена...

Иска да е феникс,
а не пустиня,
и в пепелни сълзи,
пак да се дави и умира...

И грешка може би е това,
че исках като феникс да летя...
Защото пепел от сълзи,
пак прегръща тъжните криле...

© Деница Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??