12 may 2020, 7:25  

Пепел жадна за жарава 

  Poesía
577 5 7

Вините си изпрахме на реката –

в река различно дважди се оглеждаш.

Оглежда се и бляскава душата,

душа, обвита в свойта плът – одежда.

 

Одеждите привличат суетата,

а суета на всекиму е нужна,

Тъй нужна, сякаш мед за сетивата,

а сетивата страстите пробуждат.

 

Пробуждането е живот – сияе,

сияе, недокоснат от забрава.

Забравата навъсено роптае,

роптае в пепел, жадна за жарава!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си - казва Шопенхауер, Албена. Благодаря за всички коментари, Приятели!
  • Трябваше да добавиш под заглавието „философска”. Макар, че суетата според мен изобщо не е необходима, напротив... бих казала, че е разновидност на глупостта... Но стихът ти е много силен! Поздравления!
  • Стих с философски подтекст.
    Поздрав!
  • Хубаво е, Дани! Много!
  • Повторенията ти са много интересни!
  • И на мен много ми хареса! Повторенията правят стиха чаровен и подсилват емоцията!
    Искрен поздрав!
  • Интересни са тия повторения. Някога пробвах нещо подобно.
    ,,дважди-одежди,, е дисонанс.
    Одеждата на душата е тялото.
Propuestas
: ??:??