19 dic 2010, 15:29

Пепел от самозаблуда 

  Poesía » De amor
742 0 3
Когато ми свършат цигарите
и се усъмня какво усещам към теб,
отварям си книгите стари,
дето листа детелинени скрити са за късмет.
Между пръстите стривам ги нежно
и завивам в любовен куплет.
Запушвам с очи премрежени
с надеждата помежду ни всичко да е наред.
Като пепел се рони самозаблудата,
че съм мъничко влюбен
и в плен на онази полуда.
Тръпна пред гласа ти възбудено, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??