Царува душата ми
в просторите мои.
Замък
съм й издигнала,
не от камък,
а от стихове.
И понеже
е
Пепеляшка,
вместо зърно,
купчинки от чувства
съм й разсипала.
Да ги подрежда,
да ги прочиства
от плявата.
После,
на бал
ще я водя.
Точно
в 12 без пет
съм й казала
да си тръгва.
Защото,
понякога
(случва се)
си изгубва
пантофката
и принц някакъв
иска
да я сложи
в джоба си.
И после...
да плаче...
за каляската
и за вихрогоните,
в мишки превърнати.
Подарява й
пешка
шахматна -
царството й
в игра да превърне.
Тя обаче
в страст спортна
избухва.
Веднага
я разиграва...
и шеметно стига
до края
на дъската.
И...
царицата
си върна...
Така е
във шаха -
само пешката
може
да връща
царици.
Сега е
огнедишащо
звездна
Пепеляшка.
На дъжд
ухае
и без чадър
се разхожда.
Принцът ли?
Май
без царица е...
Пожелавам му
пешка.
МУЗИКА>>>Поздрав на всички с Великия Сър Елтън Джон
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados