Без да мога назад да се върна
Без да мога напред аз да видя 
Без да мога света да обърна
Ще живея ,като какавида
Ще чакам да дойде дихание 
Да посрещна мечтана усмивка
Ей така с красота на сияние
Да получа любов не отливка
И тогава да скъсам пашкула си
Да яхна съдбата си луда
Ще търпя дотогава стоически
Но ще литна ,като пеперуда
Тогава ще се рея уверено
Над тъга ,суета и низост
На човек му трябва намерено
Едно сърце и човешка близост
Песен да чуе с душата си
В очите да скрий бурен пламък
Да хване ръка в ръката си
Захват по-здрав и от камък
Двама щом са напред към безкрая
Щом са яхнали вятъра впрегнат
Ще обичат и ще се мечтаят
Докато дойде в земята да легнат...