И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен
не нежния и някак плах южняк.
Не вдига дръзко рокля на момиче,
довява студ, предчувствие за сняг.
Безсилно клюма на снага бодлива,
последният, подгизнал розов цвят,
полека красотота си отива,
щурчетата отдавна нейде спят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse