-Няма кой да ти отнеме ефирното перде. Ушила си го с нишки светлина, от слънчеви и лунните лъчи, с отблясъци от сняг, с частиците дъги. Обшила си го с думи от платина, от претопен език на древната камбана, която нощем чуваш да звъни и със сребро от претопилия се торс на някоя изящна езическа богиня. И с мед от слънчеви загари, разбира се и с капки топла кръв, и с алено червило... Това перде е между битието ти и теб, но не да скрие реалността, а да я прави по-жива и по-истинска...
-Няма кой да ми отнеме пердето свило се ефирно под клепачите. Зениците ми везали са думите в случайната подредба на възможното и в утрото на тихите пристанища солените дихания са полъх, изказващ ни в различната еднаквост на звуците съграждащи се в нас. Сребристото везмо се преподрежда, а в прочита на словото си ти. Пердето е прозрачната ни същност, в която се надскачаме до зримост, а думите нанизани в случайност са зрънцето покълнало в очите. Прочетеното е естественият чар по който се познаваме, но без да скрием реалността, а правейки я ... по-жива и по-истинска...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.