Перипетия анима
Понесох бягството ти
с безсъния
няколко дни главоболия
и натрапени образи.
Забодох луната безочлива
безръба и кръгла
да разпъва душата ми
до кървене.
Изтрих думите
но какво да направя
с обичта си?
Не е омразата
панацея и забравата
е далече още.
Едно небе ми трябва
да разтворя в него
отломките спомени
от нероденото и
загиващо в мене
неопитомено щастие.
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados