Ти идваш и си тръгваш
все по прашинка взел
от мен и моята младост.
Докога да се залъгвам,
че ограбването не е цел,
че давам всичко с радост.
Влакът пак протраква,
тръгваш незнайно накъде,
отнасящ моите дихания.
Тъгата солено прокапва
към морета ме влече.
А ти ми махваш засмяно... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse