8 ene 2025, 17:56  

Перонът опустява рано сутрин 

  Poesía » De amor
134 3 8

ПЕРОНЪТ ОПУСТЯВА РАНО СУТРИН

 

Постой на прага – малко да погледам

очите ти, преди да си отидеш.

Потъваш в здрачината – и по-бледен,

изчезва бавно образът ти свиден.

 

Аз искам повече от хляб и покрив,

неделното ни бягство – без въпроси.

А тази грешна страст ще впишем скоро

в графата с непредвидени разноски.

 

Крадем трошици време – но нехаем,

че тъмнината вече ни притиска.

Отдавна е просрочен този заем

и вересиите си Бог поиска.

 

– Това са бесове! – изсъска някой.

В мъглата хлътна бялата ми стая.

Сега едва ли ще догониш влака –

на съмване далече сме от Рая.

 

По-близо до дъжда – една енигма,

която другите не разгадаха.

Когато бягах, ти не ме настигна

и приюти ме непозната стряха.

 

Душата ми самотен орех пощи –

зад хълма есента ли ме повика?

И аз разказвам още притчи нощем –

но да ме слуша вече няма никой.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??