По пътя намерих малко перо,
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави,
замина на юг, а вече е есен.
Далече, на топло, дали ще забрави,
колко съм слушал нейната песен.
Перото взех и с мастило напълних,
отрязах, подострих, написах и стих.
Обикнах, птичата воля изпълних,
тя ми прости, и аз ѝ простих. ...