Деца на слънцето,
деца на мрака,
разминаваме се в лабиринти от лъжи.
Бледи сенки ли ме заслепяват
или се давя в кървави сълзи.

Деца на утро невъзможно,
деца на вяра непотребна,
страхът разтапя ни в мъгла.
Страхът ни ражда уродливи
със залепнали клепачи от вина.

Деца на време разчленено.
Деца, посяли всеки грях.
Не търсим милост опростена,
а кръстове, следи и прах.
Загубени деца на ревност заслепена.

Чернокрили носим светлина...