Седнала сама в нощта прекрасна
девойка обречена на лъжа,
тя пее своята песен за любовта,
тъжна и до болка позната...
Животът редом до нея пише стихове, а тя ги пее,
не спира нейната песен красива,
но нощта вече си отива...
Девойката бавно изправя глава,
посреща изгревът нов нейния пореден зов,
погледа си от него не свежда.
Да, тази девойка се казва Надежда.