6 feb 2007, 15:09

Песен 

  Poesía
720 0 6

Изпей душата ми в една сълза.

Изпей горчивата ни истина.

Ще можеш ли да пееш за тъга, 

За хора сиви и замислени?

 

Излей сълзите ми във песен.

Изпей душата ми в сълза.

Очите ми от сълзи сухи са.

Изпей със тях една тъга!

 

Запей за сивотата на деня,

За шареното вътре във душата.

За тъмния костюм сега,

За шарената рокля на цветята.

 

Изпей за мръсното навън,

Изпей за слънцето през лятото.

Кажи за белия ми сън,

Кажи за порива на вятъра.

 

За мислите, мечтите и надеждите.

За тях да бъде твойта песен!

Как тихо са се скрили в ежедневие,

И колко тихо ги обвива плесен.

 

За туй изпей сега тъгата!

За всичко дето сме натъпкали

При панталоните и при сакакта,

В най-тъмното кьоше на шкафа...

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви! А в отговор на Романтика Христо - не можеш да отречеш, че започваме да забравяме мечтите си.
  • Поздрави за чудесния стих, Крис!!!
    Ние самите определяве каква да е душата ни. И ние самите решаваме дали ще видим красотата в живота или ще потънем във всеобщата сивота.
  • Много ми хареса, Крис!
    Браво!
  • Благодаря! Вашите коментари са чест за мен!
  • Браво за тази песен Крис!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??