23 sept 2009, 12:56

Песен 

  Poesía
534 0 2

Загърмя. Затрещя. Заваля.
И престана.
И се цветна в небето дъга,
неразбрала
как всичкото в този дъжд
стана,
между тебе и мен
на  брега.

Онемява дъгата,
под нея се чудим -
с потреперващо-влажни тела -
непростимо
виновни
приятелство губим,
а невинни сме пред любовта.

Ех, любов,
гръмотевично искрена,
песен литнала,
стих, благослов,
дъжд отнесе
приятелство истинско,
за да дойде голяма
любов.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??