Песен

29 may 2010, 10:47

Poesía

585 0 1

Живота си на песен ще направя,

ще го заключа аз във струни шест

и нищо няма да забравя,

дори и най-случайния си жест.

Китарата в ръцете ми шепти

със своя глас - дълбок и нежен,

от струните струят мечти -

магия чудна в ритъма безбрежен.

И те душата ми разкриват

със всеки трепет съкровен

и аз така чрез песента се сливам

и част съм от света край мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.