Плюйте по мене, когато умирам от жажда!
И ме замервайте с хляб, преди на надвие глада!
На лъжата краката със брадва сечете -
тези бързи, дълги и грозни крака!
Клада буйна само за мен запалете
малко преди от студ да умра!
Лехата ми - гроб точно днес прекопайте
и с вино полейте - да поникнат цветя.
Само песен от Вас не искам да чувам.
Вашата песен е горестен плач...
Ваш е и ножа, и хляба. Какво да умувам?
В тази Обич аз жертва съм - Вие Палач.
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
Вашите коментари ме правят безумно щастлив, защото виждам, че съществуват още Хора - от онази древната порода ... Човеци, които умеят да четат и със сърцето, а не само с очите и умовете си.
Благодаря Ви!