Тази сутрин пробуди ме нещо
с подарък от други земи.
С тези думи денят неизгрял ме посрещна:
Близо до мен бъди, моя обич,
близка с мен остани!
Дълга като реката,
топла като обятия чакани,
като първи сняг, носещ мир..
и като вътрешен вятър,
сякаш някой докосва с душата си
преди първите светли лъчи.
Тези думи дойдоха сами:
Близо до мен бъди, любов моя,
близо до мен остани..
И когато сам пожелаеш
мойте мечти прегърни.
В теб са всичките тайни ключета.
Очите ти скрити мелодии шепнат.
А моите пеят без звук:
Близо до мен бъди, моя обич,
както сега си тук.
Когато ме стигне сянката бледа
и първият сняг се стопи,
когато вятърът в миг ме поеме
като птица до теб ще лети
тази мъничка песен и тихо ще пее
с нечии нежни очи:
Близо до мен остани, моя обич,
до мен близо бъди.
© Лилия Минева Todos los derechos reservados