ПЕСЕН ПРЕЗ ПЛЮЩЯЩИТЕ ТРАНСМИСИИ

... ако ме видиш, ще се ужасиш,

сега съм леко трезвен, сам и хрисим –

приличам на излъскан стар каиш,

изплют от социалните трансмисии,

чувал с осемдесет кила кайма,

развинтвам се, изхлузвам се, излизам –

изкъртена със чук и лост бурма

от живия световен механизъм,

но на кого му пука въобще? –

дали на някой пука му изобщо,

че аз – едно изгубено дете,

работя за човешката ни общност,

кой песента на славея плати? –

не чини тази трудова заетост,

и аз ще събера, смирен, пети,

и – гратис! – ще си отлетя в небето,

ще надробя от звездната ярма

за коня си – пред портите на Рая...

И ще ви пращам своите писма

от святата си ниша из Безкрая.