Тихо падат листатата върху пътеката на съдбата.
Тихо ръми дъждът в планината.
Тихо пристъпва и странникът
в мрака, 
в тъмата
и в сянката на гората.

Тихо дърветата шепнат.
Тихо животните странника следват.
Тихо се чува песен,
песен на странник, обладан от тъга,
песен за живота, за любовта
и за смъртта на любимата жена.

Тихо му дума вълчица.
Песен му пее птица.
Тихо го гали листакът
на старата бяла бреза.

Тихо гората потъва в тъга.
Тихо слънцето потъва в нощта. 
Тихо пристъпва и смъртта
в мрака на нощта.
Тихо потъва и странникът в скръбта,
във вечния сън на смъртта.